Самият град сякаш не е нещо особено, но крепостта, дала името на града! Леле! И всичко, което е между стените й! Леле!
Там си бяхме резервирали апартамент. Хазяинът - Богдан, се оказа душа-човек, който не ни даде да си починем нито минута. Метнахме багажа и ни подкара. Първо да ядем сладолед, а после да ни покаже крепостта, да ни разкаже всичко за нея и града, да ни даде насоки за забавления за другия ден и да ни заведе да пием бира със семейството му на един концерт на открито. Извади ни душите, но си струваше.
На концерта чухме много румънски народни, патриотични и маршови песни, а към края цялата публика пееше - всички на крака и с ръце на сърцата. Според Богдан това е обичаен край на всяко събиране на хора в Трансилвания, вкл. на младежките домашни купони.
Другото типично за този край, каза, е практически нулевата престъпност. От това, което видяхме, май не ни излъга.
Виждам, че снимките са ужасно много и че са се поомешали при качването, обаче подборът беше наистина голямо предизвикателство.
Голямата атракция на града е смяната на средновековния караул. Хората са до един доброволци, повечето от тях - работещи в един много впечатляващ тематичен (и вероятно много скъп) хотел. За съжаление ние нацелихме отвратително време. подгизнахме от ледения дъжд, който се изсипа точно тогава, но и през ум не ни мина да пропуснем точно това. После се утешихме с обяд в истинска рицарска кръчма, където беше твърде мрачно за снимки, а най-вече ни беше неудобно да се държим като американци в Камелот :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар