Пирин, както го видяхме през лятото на 2018

Предвид факта, че не сме планинари, не покорихме върхове и не заснехме зашеметяващи гледки. Аз не съм увлечена от майсторската фотография и за мен снимките са главно спомени.
Затова тук всъщност няма толкова Пирин, колкото спомени.
От тази почивка има милион снимки, но повечето са в телефоните на другите и в компютъра (от фотоапаратите), което означава, че се иска достъп до компютъра и време на него, а той, бедничкият, е изцяло посветен на дистанционно обучение. Така че каквото намерих в телефона си, това ползвам.

Аз не съм голям фен на Пирин. По ред причини той ме плаши и потиска. В допълнение предишната ми среща с него беше през Банско, което ми се видя най-отвратителното място. Тъй че единствено изключително благотворното му влияние върху здравето на детето ни ме мотивира да ида пак там. В Пирин, не в Банско!
И така, на планинската си разходка ето как видяхме ...

 ...водата и тревата...

 ...компанията на поляна...

...скалите и цветята...

 ...храстите и красиви бурени...

 ...и дори камъни, превърнати в изкуство.

А в местността Предела...

 ...спахме ето тук, а в двора...

 ...ми се взе акъла...

 ...и сърцето.

/някъде по пътя/

Имаше и непланиска разходка, на която...

 ...набрах букет...

...на гара Аврамово*...

 ...където няма друго за правене...

 ...в очакване на теснолинейката...

 ...в която зарязах букета....

 ...когато слязохме в Разлог....

 ...където е прекрасно....

...и видяхме това!

--- ---
*най-високоразположената жп гара в България (и май не само)