вторник, 19 декември 2017 г.

Трансалпина, Румъния 2014

Снимките ни от Трансалпина не са много, защото едва стигнали до върха, ни погна ужасно време - дъжд и мъгла, толкова гъста, че не се виждаше предния капак на колата. Толкова страх рядко съм брала. Не мислех, че ще слезем долу невредими.
Но това, което успяхме да зърнем по пътя нагоре, спря дъха ни. И затвърди намеренията ни за следващото лято и Сибиу...











---
Сега гледам снимките и си спомням една от причините да са толкова малко. Такива гледки не се обхващат с фотоапарат. Е, може би високо от въздуха става, но ние бяхме с кола. В такива моменти е най-разумно техниката да се прибере в калъфа и човек да гледа, докато го заболят очите! Точно това направихме тогава и ние...

събота, 9 декември 2017 г.

Сибиу, Румъния 2014

Трансфъгърашан събуди у нас копнеж по карпатските проходи и още същата есен направихме един шантав уикенд, минавайки го още веднъж - вече по правилния път, и достигайки до Сибиу, което беше просто място за праспиване, преди тръгване наобратно.
Идеята беше да минем двата най-известни карпатски прохода - като подарък за рождения ден на Майстор-декоратора, който може да не обича да празнува, но пък много обича планините и пътуването като цяло, и шофирането в частност.

В Сибиу случихме скапано време и скапан хотел, но кратката утринна разходка из градчето беше истинско откровение, което само ни разпали още повече за следващото лято.
Средновековната архитектура е отлично запазена, духът на миналото е навсякъде. В централните части дори и най-съвременните ни придобивки от бита са съобразени със старинния стил. Офисите, банковите клонове и заведенията могат да са модерни колкото си щат, но отвътре. Фасадите им са изцяло хармонични на цялостния изглед на уличките и площадчетата.
И тук, както и в Брашов, във всичко личи личи немското минало - в архитектурата, в духа на града, в нравите на хората...
Настоящият румънски президент Клаус Йоханис е бил кмет на Сибиу по времето, когато градчето е било Европейска столица на културата и, както разбрахме, е свършил страхотна работа. А по времето, когато ние открихме Сибиу и научихме името му, той беше кандидат за президентския пост и ние много му стискахме палци, защото задочно му станахме големи почитатели :)

И така визитата ни беше много кратка, за което горко съжалявахме, но след приказната утрин в Сибиу беше време да се насочим към дома през Трансалпина...