Трансфъгърашан събуди у нас копнеж по карпатските проходи и още същата есен направихме един шантав уикенд, минавайки го още веднъж - вече по правилния път, и достигайки до
Сибиу, което беше просто място за праспиване, преди тръгване наобратно.
Идеята беше да минем двата най-известни карпатски прохода - като подарък за рождения ден на
Майстор-декоратора, който може да не обича да празнува, но пък много обича планините и пътуването като цяло, и шофирането в частност.
В Сибиу случихме скапано време и скапан хотел, но кратката утринна разходка из градчето беше истинско откровение, което само ни разпали още повече за следващото лято.
Средновековната архитектура е отлично запазена, духът на миналото е навсякъде. В централните части дори и най-съвременните ни придобивки от бита са съобразени със старинния стил. Офисите, банковите клонове и заведенията могат да са модерни колкото си щат, но отвътре. Фасадите им са изцяло хармонични на цялостния изглед на уличките и площадчетата.
И тук, както и в
Брашов, във всичко личи личи немското минало - в архитектурата, в духа на града, в нравите на хората...
Настоящият румънски президент
Клаус Йоханис е бил кмет на Сибиу по времето, когато градчето е било Европейска столица на културата и, както разбрахме, е свършил страхотна работа. А по времето, когато ние открихме Сибиу и научихме името му, той беше кандидат за президентския пост и ние много му стискахме палци, защото задочно му станахме големи почитатели :)
И така визитата ни беше много кратка, за което горко съжалявахме, но след приказната утрин в Сибиу беше време да се насочим към дома през Трансалпина...
