понеделник, 30 октомври 2017 г.

Хърман, Румъния 2014

Докато бяхме в Брашов, посетихме и в 2 укрепени евангелистки църкви, разположени в близки градчета (селца?). Това са нещо като манастири, но освен висок зид, имат и бойници. Как да кажа… все едно вместо ограда, имат крепостна стена – с място за патрулиращи стражници.

Църквата в Хърман беше много висока и достъпна (на собствен риск!) чак до камбанарията. Ние се изкатерихме, естествено, а как съм слязла лично аз с моята непоносимост към високото… да не отварям темата!

Катеренето из „крепостта“ не беше разрешено почти никъде. Явно е доста разпадаща се и не е безопасно. В най-ниските стаи, от които няма как да се падне, има импровизиран етнографски музей, но май просто е наринато всичко, изринато от селските мазета.  Не е интересно. Не е и поддържано, няма информация на английски. Всичко е на румънски и на немски.













петък, 20 октомври 2017 г.

Ръшнов, Румъния 2014


Ходихме и на една крепост над Ръшнов – между Брашов и Бран. Прилича на нашите крепости тука, ама по-нова и съответно – по-запазена. Т.е. стърчат част от къщетата, които са активно усвоени като магазинчета за сувенири (боклучки)  и част от персонала щъка, изкипрен във воински доспехи. Има и там доста бутафория, с която да се снимаш, както и място, където можеш да се изкиприш лично в рицарски мантии за снимка :)

Крепостта е разположена на високо над градчето (селото?), което само по себе си е вероятно едно от най-скучните места на света. Сиво и прашно, с разбити криви улички... Едвам намерихме нещо за ядене, защото се случи да сме там по обяд, умрели от глад, жега и умора.

Като хапнахме, щурмувахме твърдината. За качване дотам има автовлакчета. Може и пеша да се иде, както на Пернишката или на Ловешката крепост, не е много път, ама друго си е да подрусаш с трактора, маскиран като локомотивче:)













понеделник, 9 октомври 2017 г.

Бран, Румъния 2014

Докато бяхме в Брашов, отскочихме и до Бран. Голяма грешка! Уж да гледаме замъка на Дракула... Туй ми беше единственото разочарование. Не защото замъкът не струва, напротив – много е красив. Но заблудата „Дракула“ е напълно излишна. Е, не и за местните, де :) Щото тя им докарва тълпите туристи. Замъкът няма нищичко общо с Дракула. Влад Цепеш нивгаж не е живял там. Просто там май бил сниман някакъв филм за Дракула – някакъв много известен ще да е, макар да не се сещам точно кой. Сигурно може да се провери.

Всъщност замъкът е посветен 99% на румънското кралско семейство и главно на небезизвестната по нашите земи кралица Мария. Нещо, което трябваше да проверим при предварителното планиране, вместо да се подвеждаме по тълпите... 

Дворецът в Балчик дава добра представа по темата "замъка в Бран". Същата архитектура, същите мебели, същата информация, ама на български. Е, по-малък е, естествено и не толкова пищен, ама не бих препоръчала никому да изтърпи тая бутаница в Бран. Освен ако няма специален интерес към въпросните кралски особи. Ако е за архитектурата, замъкът в Пелеш, както изглежда, бил далеч по-красив. И не толкоз претъпкан. Но ние късно разбрахме за това.
Останалият 1% е потресаваща бутафория, която следва да ни покаже нещо за рицари, вампири… има и една „стая за мъчения“. Да, и като стана дума за нея, както тя, така и половината други стаи се разглеждат от вратата, преградена с въженце, за да не се влиза. Познайте каква опашка се извива пред всяка такава врата, и особено пред тая с мъченията, където – като допълнителна екстра, явно, вратата е в единия ъгъл и има някаква завеса точно от вътрешната си страна… И ти се кривиш и протягаш (може да е някакво изтънчено мъчение, не знам), придържаш завесата с ръка, блеким видиш нещо. А именно – 2 или 3 уреда за мъчения и 3-4 картинки на стената.

Ако допусках, че е така, нивгаж не бих отделила време за Бран. Ама нали Дракула, па ние с дете… Ако не бяхме с дете, Дракула щеше директно да ни отклони в съвсем друга посока, но нали децата яко се вживяват в темата… викам, айде, ш‘се бутаме и ние из мрачните коридори на замъка на Вампира… да, бе! Мрачни, Вампир… Те едни красиви, просторни стаи, с артистични, масивни мебели… отвсякъде лъха аристократизъм и разкош… по стените – освен картините, висят под стъкло подробни справки за кралското семейство… И потни туристи с пощръклели от жега и скука деца те притискат отвсякъде! Аз лично имах чувството, че съм на ескалатора в някой мол преди Коледа...
Най-приятният ми спомен е от градината на замъка като цяло и езерото с лилиите в частност.

От града Бран не си направихме труд да видим друго. В твърде широк периметър около замъка е претъпкано със сергии, половината предлагащи, естествено, вампирски сувенири. Това първо впечатление не сработи в полза на интереса ни към по-широкия периметър и ние избягахме с крясъци. Възможно е последните да са били само в главата ми, но определено си спомням, че имах нужда да се разкрещя от ужас. Макар и не поради среща с Дракула...





















неделя, 1 октомври 2017 г.

Брашов, Румъния 2014

Много се каних да разкажа първо за тазгодишната ни почивка, но снимките отлежават непробрани и необработени и всичко подсказва, че скоро няма да им дойде ред.

Но пък имам далеч по-стари неразказани истории, а географията има предимството да не зависи твърде от календара.
Затова започвам своята румънска приказка с невероятно красивия град Брашов - такъв, каъвто го видяхме ние през лятото на 2014 година.

Не бяхме посещавали Румъния никога преди това и не знам как ни хрумна, нито защо и как избрахме Брашов за своя първи опит. Не знаехме как ще бъде, така че посветихме - както се оказа, твърде малко време на тази наша екскурзия.
Искахме пътем да видим също Букурещ и Синая, но пътуването се оказа много по-бавно и дълго от очакваното и ги минахме транзит.

Брашов е прекрасен и огромен град, хич не е градче, с каквото предварително впечатление бяхме останали. Градче може да е старата част, която също хич не е малка. А модерните му части (не сме ходили натам, ама от високо се вижда) се простират до където поглед стига (почти буквално).
Значи, ние имахме цял списък с идеи за посещаване на маса други сравнително близки места в региона, обаче установихме, че подобно търчане е доста уморително, а и донякъде безсмислено. Както и да го погледнеш, колкото и да са интересни църкви, крепости и замъци, омръзва само тях да гледа човек.

Впрочем, това прозрение ни споходи мъничко по-късно, а именно, след като пометохме за една заран две селски църкви в околността, а следобедът посветихме на възвишението над Брашов. Има една странна въжена линия, която тръгва от една висока част на града и стига до едно много открито и видно отвсякъде място в планината, където монтиран огромен надпис BRASOV, подобен на световноизвеsтния HOLLIWOOD и световнонеизвестния КРИЧИМ. С времето разбрахме, че това не е необичайно за румънските градове, намиращи се в планинско подножие.
Та оттам, естествено, се открива гледка към целия град и всичко живо се скъсва да се снима на една специално направена за такива цели тераса. Ние не направихме изключение.
Самата въжена линия е много интересна. 2 бая големички кабинки щъкат нагоре-надолу, съответно качвайки и сваляйки по 20 човека на всеки 10-15 минути. Пътуването трае около две минути. И тези телекабини се оказаха обичайни за Румъния.

Вечерта поразгледахме баш-центъра на градчето, посетихме Черната църква (черна, защото е горяла). Евангелска, впрочем, и с такса за вход. Православните нямат такса, естествено. Огромна е, много поддържана, действаща, и с доста интересни неща за разглеждане. Повечето информация, обаче, е само на румънски и немски. Организират в нея редовно концерти за орган. Същия ден щеше да има, но ние рекохме да пропуснем.
Да отворя една скоба, посетихме няколко православни църкви, надникнахме и в една католическа. Всичките са отлично поддържани, а масовата практика е свещи да се палят навън в специално обособени „колибки“. Вярно, грозни са, ама вътре се запазва много по-чисто и стенописите не страдат. Църковните дворове повсеместно са и гробищни паркове – красиви, поддържани места… Във всеки град или село прави впечатление голямата, буквално светеща, църква. И навсякъде се строи още една – още по-голяма и красива! Не видяхме джамии.

В някой от дните имаше пазар на площада. Всякакви домашни производства и ръкоделия бяха изложени. Интересно беше. Много повече приличаше на немски пазарен ден (каквито сварихме преди години в Хале и в Рощок), отколкото на нашенски
На въпросния площад, между другото, май непрекъснато организират някакви масови прояви. Уцелихме някакви младежки групи да свирят по някое време. Почнаха да монтират за бирен фестивал, докато бяхме там… и щом се струпат хора, мургавите джебчийки със сополивите чавета плъзват - много родно ни стана :)

Та на този площад има една сграда с часовникова кула. В деня, за който почнах да разправям, но се отплеснах, уцелихме точния час да сме там. Малко преди 18:00 излязоха едни много колоритни средновековни стражи с копия и всички такъми, обиколиха площада, и се подредиха под фасадата на часовника, като дадоха възможност на всички желаещи да се снимат с тях. Точно в 18:00 горе на кулата, точно под часовника, излязоха трима тръбачи и вместо от камбанен звън, площадът се огласи от тържествена мелодия. Голям кеф! Но това не беше краят. Като свършиха със свирнята, тримата тържествено се прибраха, а след малко все така тържествено с появиха с целия си колорит долу, копиеносците се присъединиха към тях и направиха заедно още една обиколка на площада, преди да се отправят към… съблекалнята, предполагам :) Ние с щерката помарширувахме с тях, а бащата се изложи като фотограф в този сюблимен момент :) Страшна атракция!

Та някъде по това време усетихме, че сме ужасно уморени и е добре да променим грандиозната програма. Решихме следващият ден да бъде посветен само на Брашов (разкошен град!) и прилежащия му замък. Последният изглеждаше близо, обаче в жегата не ни се видя точно така. Пък е и на високо…

И така, атакувахме местните забележителности. Градът е с напълно запазена крепостна стена с кули на ключови места и съответните порти. Изкатерихме повечето. Влязохме в половината, но предвид факта, че всяко място е с отделно билетче (няма такова нещо като дневен или комбиниран билет), не проверихме какво има във всичките. Всъщност, не само много билети ни спряха – те не са особено скъпи. Просто вътрешностите на особено притегателните външности са употребени предимно като галерии за съвременно изкуство, вкл. за това, което са произвели талантливите възпитаници на местните училища и артистични школи. Другото е бутафория и съвсем малко полезна информация.

Замъкът също се оказа повече бутафория и практична употреба. Превърнат е в заведения от всякакъв тип. Голямата рицарска зала ми се видя вероятно място за сватби и фирмени банкети. Не питахме, защото не ни беше важно, но поне тези констатации ги направихме безплатно.

Самият замък е голям и впечатляващ, красив и в отлично състояние, но само отвън, вкл. в двора, и може да накара човек за се размечтае за рицари и знатни дами. Вътре – кръчми. Въпреки тематичната бутафория са си просто кръчми :)

Мъничко разочаровани и доста грохнали се ометохме оттам и попаднахме в един разкошен градски парк, в който всякакви бързодвижещи се екстремисти, а също и кучета са абсолютно забранени и – о, чудо! – забраната се спазва.
Има обособени места (със сянка!) за разни занимания, напр. шахмат, има чешмички… абе, наглед – обикновен градски парк, ама за разлика от нашите – с осигурени безопасност и спокойствие на разхождащите се деца и старци, а и много чист и поддържан, пък кошчета няма много начесто. Цветята са оформени в разни интересни форми (напр. паун), има умалено копие на Капитолийската вълчица. Румънците имат препенции по отношение на произхода си, дума да няма! Имаше май и други римски имитации, но нещо ми убягват.
В този парк отморихме. После уважихме разни глезотийки по скъпите заведения из центъра. Все пак, на почивка бяхме. Най-интересното беше от сергия, обаче – козуначено тесто, опечено на някаква дебела тръба, така че готовото изделие изглежда като цилиндър, а на вкус е като коричката на козунака. Чуд-но!
По-късно сме ги срещали тези вкусотийки редовно, уважавали сме ги всеки път и сме се опитали дори за запомним името им. Това не е никак лесно, защото то е унгарско, но да речем, че краткото название е нещо като курош.

Докато сме на кулинарна вълна, само ще спомена мамалигата, която ядох през цялото време, защото за нея мога да напиша още толкова! Тя си е прост качамак, разбира се, но там някак много си я ползват в разни комбинации, като гарнитура или вместо хляб и аз съм безкрайно учудена защо те могат, а ние не… но хайде да навлизам в темата!