Вярно, когато бяхме там течаха доста реставрационни работи и обзавеждането беше все още доста оскъдно, но!..
За разлика от повечето замъци, в които сме влизали, тук екскурзоводът и беседата не бяха задължителни. Така че човек можеше да обикаля с часове, да спре да си почине, да снима каквото и колкото си ще (срещу символична такса) и да си фантазира на воля!
Обиколките, за които сме плащали десетки евра, юркали са ни като овце заедно с още 20-30 подобни нещастници и са приключили за 30-40 минути, не са ми оставили почти никакъв спомен...
Но споменът за Замъка Корвин ще ме топли и на старини!
Възможно е със завършването на цялостното му обновяване всичко споделено да се е променило, но ние видяхме замъка в Хунедоара така:
Пропускам неизбежните за Трансилвания "стаи за мъчения", които аз лично пропуснах и на мястото на събитието.
Дъщерята ги разгледа внимателно, ядоса се, че не пускат в подземията, където като нищо можеше все още да стенат затворници, и много живо се поинтересува бесилката в двора автентична ли е или бутафорна като гореспоменатите стаи... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар