Клуж Напока, Румъния 2015

Пристигнахме в Клуж Напока целите в сол от мината в Турда, но беше вече късничко, така че само метнахме багажа в хотела и щурмувахме забележителностите. Тук имахме планирана само една нощувка, а градът е голям.
И много унгарски. По-късно разбрахме, че там понякога е обидно трудно да се разбереш с местните на румънски... Ние забелязахме информационните табели - първо на унгарски, после евентуално на румънски и понякога (милостиво) - и на немски. Ходи, че разбери...
Но иначе мястото е впечатляващо - всичко е елегантно, изискано, величествено. Има църкви на всички християнски течения и всичките са огромни, красиви... Строи се още една православна, която ми се стори чудовищно голяма.
Попаднахме и на занаятчийски пазар, откъдето си купих чудесни бижута-уникати от дърво. Стори ни се, обаче, малко неудобно да снимаме много-много.

Имаше и разкошно фонтанче за игра на децата. Както бяхме прегрели и солени, с дъщерята поджапахме весело и много се освежихме и ободрихме за дългата вечерна разходка. Бащата ни погледа неодобрително и ни снима, но няма да покажа снимките :)

Солна мина в Турда, Румъния 2015

Не бях влизала в солна мина!

Лично за мен това беше върховното преживяване. Беше много по-различно от всичко, което съм виждала и правила. Аз не съм нито голям пътешественик, нито любител на адреналина, затова вероятно мнението ми изобщо не е показателно. Но си моето вълнуващо приключение и винаги си спомням за него с истински плам, а в сърцето ми има специално място за солната мина в Турда.

За места като това казвам, че снимките са нищо. А думите не стигат. Все пак ще опитам...

/стени от сол/

/поглед отгоре към подземното езеро - светещите кръгпве са беседките за чакащите на опашките за лодки.../

/най-горния етаж, откъдето започва слизането/

/поглед надолу към основната зала, до която се стига след слизане, равняващо се на стълбището 8-етажна сграда/

/на въртележката в голямата зала, която е превърната в нещо като малък лунапарк/

/гледка от върха на въртелеката - по-точно нещо като малко виенско колело/

/солените сталактити - поглед отблизо/

/поглед нагоре - обективът не хваща цялата височина.../

/и отново поглед към езерото, вече по-отблизо.../

/и откъм езерото - нагоре.../

/още изгледи от и към езерото, по което се повозихме с лодка и ние/

/старите минни съоръжения/

/и още за тунелите и стените им/

Всички стълбища са много стръмни, тесни и претъпкани с бутащи се хора, но соленият и хладен  въздух не позволява да се задъхаш или измориш дори малко. Не ще да е случайно, че в една от залите пускат само с направление от лекар.
И така, ние качихме и слязохме по въпросните стълби височината на 15-20 етажен блок и само много огладняхме :)
Навън продаваха най-вкусните наденички в живота ми. Или беше заради глада от мината?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Минахме и през самото градче, но макар да имаме някакви снимки, май не си струват усилието... Имаше укрепена църква или замък, но нямахме време за това. Може би другия път?!