Прежмер, Румъния 2014

Прежмер е близо до Хърман. Църквата там беше достъпна само в основната храмова част и не беше нещо особено, но пък щуркането из крепостта беше на корем! Оказа се, че може да се обиколи цялата по пътеката за патрулиране и на места, където подовете на стаичките (килиите) не е продънен, може да се надникне и да се и види как изглежда всичко. То всичките са празни и няма нищо интересно, ама го разбираш по лесния начин. Другата алтернатива е да се катериш по стълбите откъм двора и през терасите да търсиш такава, дето е достъпна за надничане :) Представете си го в манастирски условия, ама терасите са по-къси и свързани по странни начини, и трябва да качиш и слезеш едни ужасно тесни и стръмни скърцащи стълбички 10-20 пъти повече, отколкото би ти се наложило в нашенски манастир.

Стражевата пътека е от другата им страна и има вратички и прозорчета и откъм нея и можеш да зяпаш, ходейки почти през цялото време на едно ниво. Зяпаш си и през бойниците (не че се вижда нещо), гадаеш кое какво е, страхуваш се от тъмното (покрита е) и изобщо много по-вълнуващо е от замъка в Бран :)

Хърман, Румъния 2014

Докато бяхме в Брашов, посетихме и в 2 укрепени евангелистки църкви, разположени в близки градчета (селца?). Това са нещо като манастири, но освен висок зид, имат и бойници. Как да кажа… все едно вместо ограда, имат крепостна стена – с място за патрулиращи стражници.

Църквата в Хърман беше много висока и достъпна (на собствен риск!) чак до камбанарията. Ние се изкатерихме, естествено, а как съм слязла лично аз с моята непоносимост към високото… да не отварям темата!

Катеренето из „крепостта“ не беше разрешено почти никъде. Явно е доста разпадаща се и не е безопасно. В най-ниските стаи, от които няма как да се падне, има импровизиран етнографски музей, но май просто е наринато всичко, изринато от селските мазета.  Не е интересно. Не е и поддържано, няма информация на английски. Всичко е на румънски и на немски.

Ръшнов, Румъния 2014

Ходихме и на една крепост над Ръшнов – между Брашов и Бран. Прилича на нашите крепости тука, ама по-нова и съответно – по-запазена. Т.е. стърчат част от къщетата, които са активно усвоени като магазинчета за сувенири (боклучки)  и част от персонала щъка, изкипрен във воински доспехи. Има и там доста бутафория, с която да се снимаш, както и място, където можеш да се изкиприш лично в рицарски мантии за снимка :)

Крепостта е разположена на високо над градчето (селото?), което само по себе си е вероятно едно от най-скучните места на света. Сиво и прашно, с разбити криви улички... Едвам намерихме нещо за ядене, защото се случи да сме там по обяд, умрели от глад, жега и умора.
Като хапнахме, щурмувахме твърдината. За качване дотам има автовлакчета. Може и пеша да се иде, както на Пернишката или на Ловешката крепост, не е много път, ама друго си е да подрусаш с трактора, маскиран като локомотивче:)

Бран, Румъния 2014

Докато бяхме в Брашов, отскочихме и до Бран. Голяма грешка! Уж да гледаме замъка на Дракула... Туй ми беше единственото разочарование. Не защото замъкът не струва, напротив – много е красив. Но заблудата „Дракула“ е напълно излишна. Е, не и за местните, де :) Щото тя им докарва тълпите туристи. Замъкът няма нищичко общо с Дракула. Влад Цепеш нивгаж не е живял там. Просто там май бил сниман някакъв филм за Дракула – някакъв много известен ще да е, макар да не се сещам точно кой. Сигурно може да се провери.

Всъщност замъкът е посветен 99% на румънското кралско семейство и главно на небезизвестната по нашите земи кралица Мария. Нещо, което трябваше да проверим при предварителното планиране, вместо да се подвеждаме по тълпите... 
Дворецът в Балчик дава добра представа по темата "замъка в Бран". Същата архитектура, същите мебели, същата информация, ама на български. Е, по-малък е, естествено и не толкова пищен, ама не бих препоръчала никому да изтърпи тая бутаница в Бран. Освен ако няма специален интерес към въпросните кралски особи. Ако е за архитектурата, замъкът в Пелеш, както изглежда, бил далеч по-красив. И не толкоз претъпкан. Но ние късно разбрахме за това.
Останалият 1% е потресаваща бутафория, която следва да ни покаже нещо за рицари, вампири… има и една „стая за мъчения“. Да, и като стана дума за нея, както тя, така и половината други стаи се разглеждат от вратата, преградена с въженце, за да не се влиза. Познайте каква опашка се извива пред всяка такава врата, и особено пред тая с мъченията, където – като допълнителна екстра, явно, вратата е в единия ъгъл и има някаква завеса точно от вътрешната си страна… И ти се кривиш и протягаш (може да е някакво изтънчено мъчение, не знам), придържаш завесата с ръка, блеким видиш нещо. А именно – 2 или 3 уреда за мъчения и 3-4 картинки на стената.

Ако допусках, че е така, нивгаж не бих отделила време за Бран. Ама нали Дракула, па ние с дете… Ако не бяхме с дете, Дракула щеше директно да ни отклони в съвсем друга посока, но нали децата яко се вживяват в темата… викам, айде, ш‘се бутаме и ние из мрачните коридори на замъка на Вампира… да, бе! Мрачни, Вампир… Те едни красиви, просторни стаи, с артистични, масивни мебели… отвсякъде лъха аристократизъм и разкош… по стените – освен картините, висят под стъкло подробни справки за кралското семейство… И потни туристи с пощръклели от жега и скука деца те притискат отвсякъде! Аз лично имах чувството, че съм на ескалатора в някой мол преди Коледа...
Най-приятният ми спомен е от градината на замъка като цяло и езерото с лилиите в частност.

От града Бран не си направихме труд да видим друго. В твърде широк периметър около замъка е претъпкано със сергии, половината предлагащи, естествено, вампирски сувенири. Това първо впечатление не сработи в полза на интереса ни към по-широкия периметър и ние избягахме с крясъци. Възможно е последните да са били само в главата ми, но определено си спомням, че имах нужда да се разкрещя от ужас. Макар и не поради среща с Дракула...