понеделник, 23 март 2020 г.

Пирин, както го видяхме през лятото на 2018

Предвид факта, че не сме планинари, не покорихме върхове и не заснехме зашеметяващи гледки. Аз не съм увлечена от майсторската фотография и за мен снимките са главно спомени.
Затова тук всъщност няма толкова Пирин, колкото спомени.
От тази почивка има милион снимки, но повечето са в телефоните на другите и в компютъра (от фотоапаратите), което означава, че се иска достъп до компютъра и време на него, а той, бедничкият, е изцяло посветен на дистанционно обучение. Така че каквото намерих в телефона си, това ползвам.

Аз не съм голям фен на Пирин. По ред причини той ме плаши и потиска. В допълнение предишната ми среща с него беше през Банско, което ми се видя най-отвратителното място. Тъй че единствено изключително благотворното му влияние върху здравето на детето ни ме мотивира да ида пак там. В Пирин, не в Банско!
И така, на планинската си разходка ето как видяхме ...

 ...водата и тревата...

 ...компанията на поляна...

...скалите и цветята...

 ...храстите и красиви бурени...

 ...и дори камъни, превърнати в изкуство.

А в местността Предела...
 ...спахме ето тук, а в двора...

 ...ми се взе акъла...

 ...и сърцето.

/някъде по пътя/

Имаше и непланиска разходка, на която...
 ...набрах букет...

...на гара Аврамово*...

 ...където няма друго за правене...

 ...в очакване на теснолинейката...

 ...в която зарязах букета....

 ...когато слязохме в Разлог....

 ...където е прекрасно....

...и видяхме това!

--- ---
*най-високоразположената жп гара в България (и май не само)

вторник, 16 юли 2019 г.

Трансалпина, Румъния 2015

И отново през прохода Трансалпина... и отново случихме ужасното висококарпатско време. Снимките си приличат, но се надявам, че дават представа как стоят нещата там...





















Като се добрахме до подножието, насочихме се към изхода.
Преспахме в Петрошани - безинтересно градче, където дори не успяхме да намерим място за вечеря и се наложи да ядем от хартийки и пликчета в доста неуютната хотелска стая. На заранта, преди да поемем дългия път към дома през влашките села, направихме бърза обиколка с колата и не удостоихме града със снимки.

вторник, 9 юли 2019 г.

Сармизегетуса Регия, Румъния 2015

Когато най-после открихме останките на древния град с трудно име, времето се влошаваше, вече закъснявахме с графика, бяхме уморени и поизнервени, така че ги попретупахме. Дори не направихме опит да стигнем до истински интересните остатъци от румънския Стоунхендж, а се задоволихме с римската част.









Разбира се, и тук бяхме благодарение на нашия прител от Алба Юлия - Богдан. Въпреки че не успяхме да видим по-интересното, според нас, екскурзията като цяло много си я биваше, така че си тръгнахме доволни.
Време беше за поредното екстремно преживяване...

вторник, 2 юли 2019 г.

Геопаркът в Хацег, Румъния 2015

Не мисля, че е широкоизвестен фактът, че по този край са открити много и добре запазени останки на динозаври. Ние не знаехме и буквално се смаяхме. Но това беше по-късно, когато един много приятен младеж ни го разказа (опасявам се, че подробностите ми убягват), след като най-после бяхме успели да открием местоназначението.
Колкото и да внимавахме в инструкциите, получени в от Богдан в Алба Юлия и в табелите по пътя, почти се бяхме отказали, когато видяхме динозаврите!




Изглежда впечатляващо, но всъщност е малък музей с детски работилници, поддържан главно с ентусиазъм и добра воля от местни младежи - историци, археолози и палеонтолози и издържащ се основно с дарения и продажба на сувенири. Няма входна такса. Който е на смяна в момента, веднага става личен екскурзовод на успелия да ги намери турист. Не се рекламират умишлено, за да се опазят от тълпите и да ги посетят само хора, които наистина имат интерес. Удивително!














Тръгнахме си неохотно. Но беше време да се насочим и към последната си цел...