вторник, 19 декември 2017 г.

Трансалпина, Румъния 2014

Снимките ни от Трансалпина не са много, защото едва стигнали до върха, ни погна ужасно време - дъжд и мъгла, толкова гъста, че не се виждаше предния капак на колата. Толкова страх рядко съм брала. Не мислех, че ще слезем долу невредими.
Но това, което успяхме да зърнем по пътя нагоре, спря дъха ни. И затвърди намеренията ни за следващото лято и Сибиу...











---
Сега гледам снимките и си спомням една от причините да са толкова малко. Такива гледки не се обхващат с фотоапарат. Е, може би високо от въздуха става, но ние бяхме с кола. В такива моменти е най-разумно техниката да се прибере в калъфа и човек да гледа, докато го заболят очите! Точно това направихме тогава и ние...

събота, 9 декември 2017 г.

Сибиу, Румъния 2014

Трансфъгърашан събуди у нас копнеж по карпатските проходи и още същата есен направихме един шантав уикенд, минавайки го още веднъж - вече по правилния път, и достигайки до Сибиу, което беше просто място за праспиване, преди тръгване наобратно.
Идеята беше да минем двата най-известни карпатски прохода - като подарък за рождения ден на Майстор-декоратора, който може да не обича да празнува, но пък много обича планините и пътуването като цяло, и шофирането в частност.

В Сибиу случихме скапано време и скапан хотел, но кратката утринна разходка из градчето беше истинско откровение, което само ни разпали още повече за следващото лято.
Средновековната архитектура е отлично запазена, духът на миналото е навсякъде. В централните части дори и най-съвременните ни придобивки от бита са съобразени със старинния стил. Офисите, банковите клонове и заведенията могат да са модерни колкото си щат, но отвътре. Фасадите им са изцяло хармонични на цялостния изглед на уличките и площадчетата.
И тук, както и в Брашов, във всичко личи личи немското минало - в архитектурата, в духа на града, в нравите на хората...
Настоящият румънски президент Клаус Йоханис е бил кмет на Сибиу по времето, когато градчето е било Европейска столица на културата и, както разбрахме, е свършил страхотна работа. А по времето, когато ние открихме Сибиу и научихме името му, той беше кандидат за президентския пост и ние много му стискахме палци, защото задочно му станахме големи почитатели :)

И така визитата ни беше много кратка, за което горко съжалявахме, но след приказната утрин в Сибиу беше време да се насочим към дома през Трансалпина...

















сряда, 29 ноември 2017 г.

Трансфъгърашан, Румъния 2014

За първи път тук видях Карпатите и признавам, че обикнах тази планина!
Думите са излишни и ще оставя снимките ни сами да говорят...
Ще кажа само, че като слязохме най-впечатляващата част, объркахме пътя и това стана причина за следващите ни румънски планове...
















неделя, 19 ноември 2017 г.

Фъгъраш, Румъния 2014

А после, за наше огромно съжаление, си тръгнахме от Брашов...
Спряхме във Фъгъраш, където има един по-впечатляващ замък, но решихме да го оставим за друг път, защото видимо течаха ремонтни дейности, а и е огромен и щеше да ни глътне маса време. Все пак, доста си поседяхме край „защитния ров“, който сега е местообитание на няколко двойки лебеди (една от тях си имаше 4 дечица и бяха най-голямата атракция) и поне една двойка патици, които пък си „разговаряха“ адски забавно. Птиците са прекрасни и щом видят хора, доплуват наблизо да позират за снимки! Честна дума!!! Някои бяха навън, полегнали в тревата, и човек може да иде и да ги пипне. Имат си малки убежища на самия ръб на езерото, където явно си ходят вечер да спят, както и пръстени на крачетата.
Когато успяхме да се откъснем от лебедите, се насочихме към прохода Трансфъгъръшан...